Примерни тестове

 ПРОГРАМА 
по БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА - модул 3 на ЕПИ

Забележка:  Програмата е окончателна за учебната 2013/2014 г. и не подлежи на промяна. Тя е разработена в съответствие с учебната програма за задължителна, задължително избираема непрофилирана и профилирана подготовка по дисциплината "Български език и литератур" през настоящата учебна година в средните училища в Рeпублика България, както и в съответствие с формата и концепцията на ЕПИ за УНСС.  

В кандидатстудентската програма не е включен елементът създаване на аргументативен текст по българска литература, свързан с художествена творба или откъс от нея. Макар и съществуващ в учебната програма и включен в държавния зрелостен изпит по български език и литература, в концепцията на ЕПИ за УНСС такъв текст не е предвиден във формата на изпита.

Неразделна част от програмата е списъкът на основната и допълнителната литература, препоръчана от екипа, разработил тестовите задачи по български език и по литература.

ПЪРВИ РАЗДЕЛ:
РАБОТА С ТЕКСТ - ПОПЪЛВАНЕ НА ПРАЗНИ МЕСТА В ТЕКСТА

 

ТЕМА І. ТЕКСТЪТ КАТО КОМУНИКАТИВНА ЕДИНИЦА. ЕЗИКОВИ И СТИЛОВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТЕКСТА. СМИСЛОВА И ЕЗИКОВА СВЪРЗАНОСТ В РАМКИТЕ НА ЦЯЛОСТНИЯ ТЕКСТ. РАЗПОЗНАВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКОВИ РЕГИСТРИ, ХАРАКТЕРНИ ЗА СОЦИОКУЛТУРНИТЕ СФЕРИ, ПРИ РАЗЧИТАНЕ НА СМИСЪЛА НА ЧУЖДИ ТЕКСТОВЕ

 

 

ВТОРИ РАЗДЕЛ: 
БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА - ХІ и ХІІ клас

(автори и произведения за задължителна, 
задължително избираема непрофилирана и профилирана подготовка)

 

ТЕМА І. ВОДЕЩИ ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРЕДОСВОБОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

Автор: Христо Ботев

 

ТЕМА ІІ. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО КРАЯ НА ХІХ ВЕК

Автори: Иван Вазов, Алеко Константинов

 

ТЕМА ІІІ. ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА         

Автори: Пенчо Славейков, Пейо К. Яворов, Елин Пелин, Димчо Дебелянов

 

ТЕМА ІІІ. 1. ЕСТЕТИЧЕСКИ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ. КРЪГЪТ "МИСЪЛ" И НЕГОВИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ: Д-Р КРЪСТЕВ, ПЕНЧО П. СЛАВЕЙКОВ, ПЕТКО Ю. ТОДОРОВ И ПЕЙО К. ЯВОРОВ

 

ТЕМА ІІІ. 2. СОЦИАЛНИ И ДУХОВНИ АСПЕКТИ В ЛИТЕРАТУРАТА

Автор: Елин Пелин

 

ТЕМА ІІІ. 3. СИМВОЛИЗЪМ. ИСТОРИЯ НА СИМВОЛИЗМА. ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛИЗЪМ

Автори: Пейо Яворов, Димитър Бояджиев, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов

 

ТЕМА ІV. ДИНАМИКАТА В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА МЕЖДУ ПЪРВАТА И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. НОВИ ЛИТЕРАТУРНИ ЯВЛЕНИЯ. НОВИ ШКОЛИ И СВОЕОБРАЗИЕ НА ПОЕТИКАТА

Автори: Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Никола Вапцаров

 

ТЕМА V. ВЪРХОВИ ПОСТИЖЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАР-
СКИЯ РОМАН СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Автори: Димитър Димов, Димитър Талев

ТЕМА VІ. ЛИТЕРАТУРНА ТЕОРИЯ. ЕКСПРЕСИВНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА: ТРОПИ, СТИЛИСТИЧНИ ФИГУРИ, ЕЗИКОВИ ПОХВАТИ. ЖАНРОВИ ОСОБЕНОСТИ НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТВОРБИ

 

Библиография - ІІ част (ІІІ модул - за втори раздел)

 

ХІ клас - ХІІ клас

1. Стефанов, В., Ал. Панов, Литература ХІ клас - ЗП и ПП, 2001 - 2011, изд. "Анубис" ЕООД.

2. Герджикова, М. и колектив, Литература ХІ клас - ЗП и ПП, 2002 - 2011, изд. "Булвест-2000" ООД.

3. Атанасов, Вл., Д. Добрев, Литература ХІ клас - ЗП и ПП, 2001 - 2011, изд. "Кръгозор".

4. Пелева, И. и колектив, Литература ХІ клас - ЗП и ПП, 2001 - 2011, изд. "Просвета-София" АД.

5. Янев, С. и колектив, Литература ХІ клас - ЗП, 2001 - 2011, изд. "Просвета-София" АД.

6. Дамянова, А. и колектив, Литература ХІ клас - ЗП и ПП, 2001 - 2011, изд. "Сиела софт енд паблишинг".

7. Стефанов, В., Ал. Панов, Литература ХІІ клас - ЗП, 2002 - 2011, изд. "Анубис" ЕООД.

8. Стефанов, В., Ал. Панов, Литература ХІІ клас - ЗП и ПП, 2002 - 2011, изд. "Анубис" ЕООД.

9. Кръстева, Ил. и колектив, Литература ХІІ клас - ЗП и ПП, 2002 - 2011, изд. "Булвест-2000" ООД.

10. Добрев, Д., Р. Йовева, Литература ХІІ клас - ЗП и ПП, 2002 - 2011, изд. "Кръгозор".

11. Пелева, И. и колектив, Литература ХІІ клас - ЗП и ПП, 2002 - 2011, изд. "Просвета-София" АД.

12. Дамянова, Адр. и колектив, Литература ХІІ клас - ЗП и ПП, 2002 -2011, изд. "Сиела софт енд паблишинг".

13. Янев, С. и колектив, Литература ХІІ клас - ЗП, 2002 - 2011, изд. "Просвета-София" АД.

 ПРОГРАМА 
ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ - модул 3 на ЕПИ

ПЪРВИ РАЗДЕЛ: СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ 

Примерни тестове

ТЕМА I

ОБРАЗУВАНЕ, РАЗВИТИЕ И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (681 - 852 г.)

Славяни и прабългари до създаването на българската държава. Славяни - произход, прародина, обществен строй и религиозни вярвания. Славянските нападения и заселването им на Балканския полуостров. Прабългари - прародина и произход. Поминък, бит, обществена структура и религиозни вярвания.

Образуване на българската държава - причини за създаването на държавата, приносът на хан Аспарух, начало на формирането на българската народност. Укрепване на българската държава при хан Тервел (701 - 718 г.). Вътрешнополитическа криза към средата и втората половина на VІІІ в. и нейното преодоляване. Стабилизация на българската държава при хановете Телериг (768 - 777 г.) и Кардам (777 - 803 г.). Политическо издигане на българската държава през първата половина на ІХ в. Хан Крум (803 - 814 г.) - външна и вътрешна политика. Хан Омуртаг (814 - 831 г.) - външна и вътрешна политика. България при наследниците на хан Омуртаг - Маламир (831 - 
836 г.) и Пресиян (836 - 852 г.).

 

ТЕМА ІІ

ПОЛИТИЧЕСКИ И ДУХОВЕН ВЪЗХОД IX - X в.

Княз Борис (852 - 889 г.). Външна политика. Покръстване на българите - причини, дипломатическите пътища към приемане на християнството, процесът на покръстването. Борба за създаване на самостоятелна църква и последици от приемането на християнството. Създаване на славянската писменост и Великоморавската мисия на Кирил и Методий. Дейността на Кирило-Методиевите ученици в България. Оттеглянето на княз Борис от престола. Могъществото на българската държава при Симеон Велики (893 - 927 г.) - външна политика и завършване процеса на обединение на славянските племена от българската група. "Златен век" на българската култура и завършване процеса на формиране на българската народност.

 

ТЕМА ІІІ

КРАЯТ НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

България по пътя на своя политически залез. Българската държава при управлението на цар Петър - вътрешни и външнополитически проблеми. Богомилството - поява, същност и разпространение.

Стопанското развитие, феодализмът и държавноадминистративното устройство на Първата българска държава.

 

ТЕМА IV

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ПОД 
ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ (1018 - 1186 г.)

Византийски нашествия срещу Първата българска държава и борбата на комитопулите за отстояване на държавната независимост. Причини за падане на България под византийска власт и положението на българския народ. Формите на борба на българския народ срещу византийското владичество. Въстанията против византийската власт (до въстанието на Петър и Асен).

 

ТЕМА V

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОЛИТИЧЕСКО МОГЪЩЕСТВО 
НА ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1186 - 1241 г.)

Кризата във Византийската империя през последните десетилетия на XII в. - вътрешните междуособици, нашествията на унгарците, норманите и куманите през 80-те години на XII в. и поведението на българите при създадената политическа обстановка в империята. Поводът за организираното от двамата боляри Петър и Асен въстание (1186 - 1187 г.), етапите на неговото развитие и признаването на възобновената българска държава от византийския император Исак II Ангел през 1188 г. Третият кръстоносен поход (1189 - 1197 г.), българите и нови опити на Византия да възстанови владичеството си върху българските земи. Завършване на освободителното дело от цар Калоян (1197 - 1207 г.) - укрепване на вътрешните позиции на царската власт, настъпление срещу Византия и дипломатическата битка на Калоян за признаване суверенитета на българската държава.

 Българското царство при управлението на цар Борил. Възстановяване властта на преките наследници на Асеневци (царете Асен, Петър и Калоян) - дейността на държавника и дипломата Иван Асен II (военни и дипломатически победи). Международното значение на българската държава при управлението на Асеневци.

 Икономическо развитие и феодални отношения при управлението на Асеневци. Изграждане на държавноадминистративната структура на Втората българска държава през първата половина на XIII в.

 

ТЕМА VІ

ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ 
НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА (VII - XIV в.)

Периодизация и характеристика. Езически и християнски период - Плисковски период (VII - средата на IX в.); Преславско-Охридски период (865 - 1018 г.); Търновски период (краят на XII - XIV в.). Културата на езическа България - архитектурата на столицата Плиска; каменна летопис; Мадарският конник. "Златен век" на българската култура - предпоставки за разцвета на българската култура. Книжнина. Гражданска и църковна архитектура и изкуство. Българската средновековна култура (ХІ - ХІV в.) - епохата на византийското владичество; културата на Втората българска държава - архитектура, живопис, книжнина, музика, идеологическа мисъл. Състоянието на българската народност през ХІ - ХІV в.

 

ТЕМА VІІ

НАЛАГАНЕ НА ОСМАНСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА 
И СОЦИАЛНА СИСТЕМА И МЯСТОТО 
НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД В НЕЯ (ХV - ХVІІ в.)

Създаването и идеологията на Османската империя. Устройството на централната и местната власт. Политическата промяна и българите - положението на покореното българско население и процесът на ислямизация. Стопанството по българските земи и формирането на нова социална структура на българското общество.

 

ТЕМА VІІІ

СЪПРОТИВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД 
ПРОТИВ ОСМАНОТУРСКИТЕ ЗАВОЕВАТЕЛИ (ХV - ХVІІ в.)

Основната задача, която историята поставя пред българския народ след завладяването му от османските турци. Периодизация и предпоставки за антиосманската съпротива. Начало на въоръжената съпротива срещу турците. Защитата на българската народност. Опити за възстановяване на българската държавност - военни кампании на християнските сили срещу Османската империя, въстания и политическа дейност на българските православни и католически църковни дейци. Въстания и политически движения в края на ХVІІ в. Духовният живот на българите.

 

ВТОРИ РАЗДЕЛ: БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ

 

ТЕМА ІХ

НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ. 
СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПОДЕМ, ИДЕОЛОГИЧЕСКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И ВЪОРЪЖЕНИ ИЗЯВИ НА БЪЛГАРИТЕ 
ПРЕЗ ХVІІІ И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХІХ в.

Периодизация на Българското възраждане. Същностна характеристика на възрожденските процеси. Българското възраждане и европейският свят.

Условия и фактори за започналото стопанско оживление в българските земи от края на XVII и през XVIII в.Обновлението на селското стопанство и промените в градското стопанство през първата половина на XIX в.Развитие на търговията. Формиране на новата социална структура.

Зараждане на българската национална идея. "История славянобългарска"- българската национална програма. Софроний Врачански. Първи планове за национално самоуправление и политическата активност на българите до средата на XIX в.

 

ТЕМА Х

ДВИЖЕНИЕТО ЗА НОВОБЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА, 
НОВАТА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И БОРБИТЕ 
ЗА НАЦИОНАЛНА ЕМАНЦИПАЦИЯ 
ЧРЕЗ НЕЗАВИСИМА ЦЪРКВА

Духовното пробуждане на българите и обективната необходимост от светско образование. Килийното училище. Новите светски гръцки училища и българите. Елино-българските училища - междинна форма на светско образование. Движение за новобългарска просвета. Поврат в българското просветно движение през втората четвърт на XIX в. Българските взаимни училища - двигател на новото просветно движение със светски и национален характер. Откриването на класните училища. Подем на новобългарската просвета след Кримската война (1853 - 1856 г.). Българското просветно дело и Европа.

Културата на Българското възраждане. Модернизация и развитие на българската култура. Промени в бита и нравите по модела на "просвещената Европа".

Църковнонационални борби - периодизация, предпоставки за възникване на движението. Начало на движението за самостоятелна българска църква. Подем на църковнонационалната борба след Кримската война. Приносът на Цариградската българска община в борбите за църковна автономия. Движението срещу гръцките владици в българските провинции. Великите сили и българското църковнонационално движение. Създаване на самостоятелна българска църква. Признаване на българската нация.

 

ТЕМА ХІ

ОРГАНИЗИРАНО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО 
ДВИЖЕНИЕ 
(СЛЕД КРИМСКАТА ВОЙНА (1853 - 1856 г. до 1875 г.)

Икономически и социални промени. Българският въпрос след Кримската война. Начало на организираното националноосвободително движение. Георги С. Раковски - жизнен път и първи революционни изяви.Идеолог и основоположник на организираното националнореволюционно движение на българския народ. Плановете на Раковски за освобождението на България. Тактиката и стратегията за реализиране на неговата програма. Българските легии в Белград и четническото движение.

 Българската емиграция в обществено-политическия живот. Политически движения и организации през 60-те г. на XIX в. Цариградският политически кръг. Формирования на българската емигрантска колония в Румъния, Южна Русия и Сърбия.

Нови идеи в освободителното движение. Живот и дейност на Любен Каравелов. Организатор на БРЦК. Васил Левски - жизнен път. Участник в първите организирани революционни акции. Организатор на БРЦК. Строител и идеолог на революционната комитетска организация в България.

Криза в революционното движение след обесването на Васил Левски (1873 - 1874 г.). Христо Ботев - жизнен и творчески път. Идеолог на националнореволюционното движение. Активен участник в дейността на БРЦК. Новата Източна криза. Ботев и неговите съмишленици - създатели на новия ръководен орган - Българския революционен комитет (БРК), и организатори на "всеобщо въстание в България". Неуспехът в опита за въстание през септември 1875 г.

 

ТЕМА ХІІ

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ И ОСВОБОЖДЕНИЕТО 
НА БЪЛГАРИЯ (1876 - 1878 г.)

Формиране на "Комитета на апостолите" (наричан още Гюргевски революционен комитет). Решенията на Комитета. Подготовката на Априлското въстание в определените революционни окръзи. Начало и ход на въстанието. Четите на Христо Ботев и Таньо Стоянов. Турските зверства. Характер и значение на въстанието. Въстанието в политиката на Великите сили и солидарността на европейската общественост. Българското освободително движение след въстанието. Мисията на Българското човеколюбиво настоятелство и на цариградските българи. Цариградската посланическа конференция.

Русия и дипломатическата подготовка на Руско-турската война (1877 - 1878 г.). Обявяване, начало и ход на войната. Българите и войната. Военните сражения, решили изхода на войната. Примирието. Санстефански мирен договор.

 

ТРЕТИ РАЗДЕЛ: ТРЕТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1877 - 1923 г.)

 

ТЕМА ХІІІ

НАЧАЛО НА ДЪРЖАВЕН ЖИВОТ И РАЗВИТИЕ 
НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ (1877 - 1885 г.)

Временно руско управление по българските земи. Аграрен преврат. Берлински конгрес и борбите на българския народ срещу неговите решения. Изработване на Търновската конституция. Монархическият институт в Княжество България. Изработване на Органически устав за Източна Румелия. Уредбата на автономната област. Начало на самостоятелен политически живот на Българското Княжество - опити за образуване на коалиционно правителство, управление на консерваторите. Изборите за Първо обикновено народно събрание (ОНС). Опит за налагане на консерваторите в управлението на страната. Избори за Второ ОНС. Управление на либералите.

Държавен преврат. Режим на пълномощията. Падане на режима. Управление на кабинетите на Драган Цанков. Управление на правителството на непримиримите либерали начело с Петко Каравелов.

Просветната и културната политика на правителствата.

Политическите партии в Княжество България.

 

ТЕМА ХІV

СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ 
С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1885 г.

Статутът на Източна Румелия според Берлинския договор. Органическият устав и уредбата на Източна Румелия. Обществено-икономическо, политическо и културно развитие. Пътищата към българското съединение. Първи опит за съединение. Движение за съединение. Образуване на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подготовката за съединението. Провъзгласяване на Съединението. Дипломатическа защита на Съединението. Отношението на балканските държави и Великите сили към Съединението. Цариградска конференция. Военна защита на Съединението. Признаване и значение на Съединението.

 

 

ТЕМА ХV

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА В КРАЯ НА ХІХ в. (1886 - 1900 г.)

Икономическото развитие на България в края на ХІХ век. На прага на гражданската война. Превратът на 9.VІІІ.1886 г. Контрапреврат и завръщането на княз Александър І. Абдикацията на княз Александър І. Формиране на "русофилски" и "русофобски" лагер в българското общество - 1886 - 1887 г. Управлението на регентството. Образуване на правителство начело със Стефан Стамболов. Вътрешна политика на правителството. Създаване на Народнолибералната партия. Образователна и културна политика. Политическата опозиция в условията на Стамболовия режим. Стопанската политика на правителството на Стефан Стамболов. Държавният национализъм във външната политика на Стамболовото правителство. Падане на правителството на Стефан Стамболов.

Формиране на правителство начело с д-р Константин Стоилов. Образуване на Народната партия. Вътрешна политика на правителството. Просветна и културна политика. Стопанска политика на кабинета. Външна политика на правителството. Помирението с Русия. Политиката по националния въпрос. Пътят към падане на правителството.

Характеристика на Радослависткото управление (1899 - 1900 г.).

 

ТЕМА ХVІ

БЪЛГАРИЯ - ОТ КРИЗА 
КЪМ ВСЕСТРАНЕН ВЪЗХОД (1901 - 1912 г.)

Образуване на коалиционно правителство на Демократическата и Прогресивнолибералната партия с министър-председател Петко Каравелов. Преодоляване на буржоазнодемократичните нарушения от предходните кабинети. Финансовата криза. Опитите на коалиционното правителство за извеждане на страната от кризата.

Причини за падане на коалиционното правителство и образуване на хомогенен кабинет от Прогресивнолибералната партия с министър-председа­тел д-р Стоян Данев. Вътрешната политика на правителството. Успехът на хомогенния кабинет на Прогресивнолибералната партия в преговорите с френските банки, получаване на 106 млн. лв. заем и извеждане на страната от финансовата криза.

Външната политика на коалиционното правителство и на хомогенния Прогресивнолиберален кабинет.

Завършване на процеса на формиране на многопартийната система. Политическите партии през довоенния период.

България по пътя към всестранен възход. Управление на Народнолибералната партия. Икономическа политика. Модернизация и развитие на българската икономика. Засилване на капитализма в селското стопанство. Развитие на индустрията. Икономическата мощ на едрия банков капитал. Развитие на търговията, транспорта и съобщенията.

Вътрешната политика на Стамболовисткия кабинет. Образователната и културната политика. Политиката на правителството по националния въпрос и външнополитическите въпроси през годините на неговото управление.

Управление на Демократическата партия. Еволюцията в политическите възгледи на демократите и продължаване на стопанската политика на народнолибералите. Преодоляване на възникналите проблеми във вътрешнополитическия живот на страната. Подготовка и обявяване на българската независимост през септември 1908 г. Борбата за признаване независимостта на България и придобиване на юридически суверенитет през април 1909 г.

Довоенната стопанска и вътрешна политика на коалиционното правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия.

 

ТЕМА ХVIІ

ПОЛОЖЕНИЕ И БОРБИ НА НЕОСВОБОДЕНИТЕ 
БЪЛГАРИ (1878 - 1912 г.)

Великите сили и разпокъсването на България. Санстефански компенсации за Румъния и Сърбия. Берлински диктат. Демография на населението в Македония и Одринска Тракия, Северна Добруджа и в района на Пирот и Враня. Социално-икономическо и политическо положение на българите, останали под чужда власт. Чуждестранна пропаганда. Дейност на Българската екзархия в Македония и Одринска Тракия. Съпротивата на българите в Северна Добруджа и на населението в Западните български покрайнини. Периодизация и начало на националноосвободителните борби в Македония и Одринска Тракия. Образуване на Македонския революционен комитет. Създаване на Върховния македонски комитет. Въстаническата акция в Мелнишко. Изграждане на Вътрешната революционна организация. Правилник, устав, тактика и стратегия. Четническата институция. Масовизиране и развитие на националнореволюционното движение. Създаване на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Горноджумайското въстание. Подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Ход на въстанието. Кървавата драма на героичното въстание. България и въстанието. Отзвукът на Илинденско-Преображен­ското въстание. ВМОРО след въстанието (1904 - 1908 г.). Младотурската революция и ВМОРО. Агонията на революцията в Македония и Одринска Тракия.

 

 

ТЕМА ХVIIІ

БЪЛГАРИЯ В БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 - 1913 г.) 
И ВЪВ ВРЕМЕ НА ИЗМАМНИ НАДЕЖДИ (1914 - 1918 г.)

Пътищата към националното обединение. Войната - последен нереализиран път. Опити за създаване на Балкански съюз в края на ХIХ и началото на XX в. Сондажите в Русия. Промените в Търновската конституция. Преговори, Договор за приятелство и съюз и Военна конвенция, подписани между Царство България и Кралство Сърбия. Дипломатически сондажи и перманентни преговори с Гърция. Подписване на Договор за отбранителен съюз и Военна конвенция. Споразумение с Черна гора. Военната подготовка на балканските съюзници. Състоянието на турската армия. Поводът за войната. Обявяване и ход на военните действия. Героични победи на българската армия. Българската "лавина" на бреговете на Мраморно море. Предателството на цар Фердинанд. Сраженията на съюзниците на фронтовете в Македония. Примирието (20 ноември 1912 г.). Лондонските преговори. Държавният преврат в турската столица. Началото на втория етап на Първата балканска война. Славните български победи при Булаир и Шаркьой. Превземането на Одринската крепост. Победите на съюзниците във втория етап на войната. Лондонски мирен договор.

Рухването на Балканския съюз. Предателството на съюзниците - Сърбия и Гърция. Сръбските и гръцките изстъпления върху българското население в Македония. Съпротивата на българите. Новото престъпление на Фердинанд. Втората балканска война. Турция и Румъния в настъпление в беззащитните български земи. Битката в Кресненското дефиле. Конференцията за мир в Букурещ. Букурещкият мирен договор. Цариградският мирен договор.

Административната уредба на новите български земи. Тракийското и Македонското военни губернаторства.

Мирни години (1913 - 1915 г.). Икономическото възстановяване. Коалиционното управление на трите либерални партии.

Причини за избухването на Първата световна война. Дипломатическата битка за България. Отношението на политическите партии по въпроса за намесата на България във войната. Новото предателство на Фердинанд. България в лагера на Централните сили заедно със своя бивш поробител (Турция) против освободителката Русия и нейните коалиционни приятели Англия, Франция и др. Намесата на България във войната и военните действия на българската армия. Икономиката на България по време на войната. Стопанска разруха. Опити на държавата да регулира икономиката. Безперспективността на войната и антивоенната пропаганда. България на преговорите в Брест-Литовск и Букурещ през 1918 г. Правителството Малинов - Костурков. Войнишкото въстание. Солунското примирие. Българският погреб в Ньой.

 

ТЕМА ХІХ

БЪЛГАРИЯ СЛЕД НОВАТА НАЦИОНАЛНА 
КАТАСТРОФА (1918 - 1923 г.)

Състояние на икономиката. Политическите последици от войната. Натискът на победителите и опитите за маневри на перманентно сменящите се коалиционни кабинети. БЗНС - идеологически принципи и програма. БЗНС по пътя към самостоятелната власт - участие в коалиционните кабинети. БЗНС начело на коалиционен кабинет. Политиката на коалиционния кабинет. Борба за справедлив мирен договор. Ньойският диктат. Вътрешнополитическата обстановка. Транспортната стачка. Малкият конгрес на БЗНС. Изборите за ХІХ ОНС. Формиране на самостоятелен кабинет на БЗНС. Самостоятелното управление на БЗНС. Реформаторска дейност. Образованието и културата при земеделското управление. Външна политика. Политически борби. Държавният преврат срещу земеделския режим.

 

ТЕМА ХХ

УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ 
СГОВОР (1923 - 1931 г.)

Обстановката в страната след Деветоюнския преврат. Образуване на Демократическия сговор. Септемврийското въстание - 1923 г. Настъпление на режима - вътрешна и стопанска политика. Политическо и икономическо стабилизиране на страната. Втори кабинет на Демократическия сговор. Либерализиране на стопанската и политическата конюнктура. Промени и развитие на българското образование и култура при управлението на Демократическия сговор.

 Външната политика на двата сговористки кабинета.

 

ТЕМА ХХІ

ПОБЕДА И ПОРАЖЕНИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

(1931 - 1935 г.)

Икономическата криза - причини, показатели и характер. Особености на проявлението на кризата в селското стопанство и промишлеността.

Образуване на Народния блок. Формиране на правителството на Народния блок. Вътрешна и стопанска политика на Народния блок. Мерки за преодоляване последиците от икономическата криза. Опозиционни партии и политически организации. България в променящата се международна политическа обстановка.

Деветнадесетомайският преврат - причини и характер на преврата. Полагане основите на авторитарната политическа система от нов тип - установяване на безпартийно управление и премахване на парламента. Вътрешна и стопанска политика. Борбите в Тайния военен съюз. Външна политика.

Програмата по история на България обхваща основни проблеми от учебното съдържание, изучавано в средните училища. Кандидат-студентите могат да ползват учебници за средния курс на обучение, както и научни исторически изследвания и публикуван изворов материал.

 

Основна литература

1. Мутафчиева, В., К. Косев, Ст. Грънчаров, Хр. Матанов, И. Илиев, Асен Василев. История и цивилизация. ИК "Анубис", С., 2001 - 2006.

2. Лазаров, Ив., Ив. Тютюнджиев, Р. Михнева, Л. Стоянов, М. Палангурски, В. Стойчева. История и цивилизация. "Слово", В. Търново, 2001 - 2006.

3. Гюзелев, В., Р. Гаврилова, Ив. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. История и цивилизация. "Просвета", С., 2001 - 2006.

4. Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Цв. Георгиева, Пл. Митев, И. Илиев, Е. Калинова, И. Баева. История и цивилизация. "Планета 3", С., 2001 - 2006.

5. Андреев, Й., Е. Стателова, Кр. Мутафова, П. Петков, Р. Мишев. История и цивилизация. ИК "Кръгозор", 2002 - 2006.

6. Ангелов, П., Д. Саздов, Ив. Стоянов. История на България 681 - 1944, том първи. С., 2003.

7. Саздов, Д., Р. Попов, Л. Спасов. История на България 681 - 1944, том втори. С., 2003.

8. Гюзелев, В., Д. Саздов, Л. Спасов, Пл. Павлов, И. Тютюнджиев, И. Лазаров, М. Палангурски. История на България. С., 2000.

 

Допълнителна литература

1. Й. Андреев. Българските ханове и царе (VІІ - ХІV век). С., 1988.

2. Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на Средновековна България VІІ -ХІV в. С., 2006.

3. Стоянов, Ив. История на Българското възраждане. Второ преработено и допълнено издание. В. Търново, 2010.

4. История на България (681 - 1981) в 10 тома. Председател на главната редакция (на 1 - 7 том) Димитър Косев; т. 2, Първа българска държава, отг. ред. Димитър Ангелов, С., 1981; т. 3, Втора българска държава, отг. ред. Страшимир Лишев, С., 1982; т. 4, Българският народ под османско владичество (ХV до началото на ХVІІІ в.), отг. ред. Христо Христов, С., 1983; т. 5, Българско възраждане (ХVІІІ до средата на ХІХ в.), отг. ред. Николай Тодоров, С., 1985; т. 6, Българско възраждане 1856 - 1878, отг. ред. Крумка Шарова, С., 1987; т. 7, Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Националноосвободителни борби (1878 - 1903), отг. ред. Христо Христов, С., 1991; т. 8, История на България 1903 - 1918. Културно развитие 1878 - 1918, отг. ред. Георги Марков, С., 1999; т. 9, История на България 1918 - 1944, отг. ред. Георги Марков, С., 2012.